Warning: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead in /home/pavelkol/public_html/wp-content/plugins/buonzz-anti-xss-filter/buonzz-anti-xss-filter.php on line 977

Warning: preg_replace(): The /e modifier is no longer supported, use preg_replace_callback instead in /home/pavelkol/public_html/wp-content/plugins/buonzz-anti-xss-filter/buonzz-anti-xss-filter.php on line 978

Не исках заглавието да е на английски. На български обаче хич не звучи. Факт е, че много програмисти зациклят в решенията си на софтуерни проблеми и подхождат към всички с големия чук. Под това визирам не само самото решаване на конкретния проблем, а и самият подход към него.  Голяма част от моите познати успяват да вникнат в дълбочина в повечето софтуерни препятствия, пред които се изправят, но не и в широчина. (Сега остана да започна да смятам и диагонали).

Учудващо едно от възможните решения на горепосочения проблеми са настолните игри.  Ако ви се чете нещо по – научно по темата, може да се обърнете към някоя статия като  >тази.  Аз ще ви разкажа за моя сблъсък с това занимание и как това ми помогна да бъда по – прецизен в изпълнението на ежедневните си задължения.

Всичко започна, преди около 3-4 години, когато настолните игри не бяха все още толкова силно навлезли в България. Първата игра, която си купих беше бордовата игра “Game of Тhrones” и въпреки дебелата книжка с правила – над 30 страници, успях да убедя няколко приятели да я пробваме, главно защото и те бяха запалено по света на Мартин. Последваха няколко месеца, през които събота и неделя редовно се събирахме и играехме при всяка възможност, въпреки че когато задобряхме сме имали игри, които продължават по 10 часа и нагоре. В този момент реших че това настолните игри са супер яко хоби – събираш се с приятели, забавлявате се, карате се доста често, после пак се сдобрявате следващата игра, когато ви се наложи да си помагате, но най – важното – играта ме изкарваше от стоенето пред компютъра и постоянното мислене за работни проблеми. По този начин успявах да си натоварвам мозъка с нещо различно, като същевременно с играта си развивах и стратегическото мислене. Супер е, че през последните години успешно навлязоха и в България и придобиха популярност доста интересни заглавия.

Вече в общото мнение за “настолни игри” не попадат само “Не се сърди човече” (на сръбски – “Не люти се брато”) и  “Монополи”. Голям принос за това имат и сайтове като BigBoxGamers,  GameBox, NextTV, където можете да намерите всевъзможни препоръки за игри, ревюта на нови такива, класации и т.н. И впрочем все още чакаме да пуснат класация за най – добрите игри за програмисти. С още по – голяма заслуга са и клубовете – LevelUp, The Game, Трите Трола, Фантасмагория, където спокойно може да играте любимите си игри, или да опитате някоя от наличните в клуба. Появиха се и първите български настолни игри – Bright Future, Battalia (и двете успешно винансирани в kickstarter).

След като борда за игра на “Game of Thornes” се поразпадна и вече не играехме с такава страст си казах, че щом тази игра е толкова яка – значи и всички останали настолни игри също ще са супер яки. (spoiler alert – за съжаление до ден днешен, не съм намерил настолна игра, която да спечели симпатиите ми като тази първата). Та последваха няколко бурни месеца, в които влязох в кръговрата – купуване на игра, научаване на правилата, обясняване на правилата на приятели, изиграване на една игра, прибиране на играта на рафта. Това, че за кратко време трябваше да научавам нови правила, които след това да обеснявам и да прилагам се оказа доста полезно стресиране на мозъка. Може да си го представите като да трябва всяка седмица да трябва да пишете нов софтуер, използвайки нов език, който до момента не сте знаели – доста бързо се научавате да отсявате общите елементи на езиците, добивате поглед над разлини подходи, които можете да приложите и накрая просто ставате по – добри в това което правите. В един момент ми дойде в повече всеки път аз да трябва да уча правилата, а и понякога, когато печелех, имаше обвинения, че съм забравил да обесня точно това изключение в правилата, което ми е помогнало да спечеля. Който е бил в моето положение – знае за какво говоря :)

Тогава с един прЕател, решихме да опитаме някоя картова игра, като по това време си мислихме, че подхода ще е като при всички останали настолни игри – купуваш, учиш, играеш, рафта. Като цяло трябваше да избираме измежду “Magic the Gathering”, “Lord of the Rings”, “Netrunner”, “Game of thrones”. Magic ни се стори прекалено main stream и решихме да опитаме нещо друго. Имайте в предвид, че хабер си нямахме за какво иде реч в картовите игри. Та спряхме се на “A Game of thrones – the card game”. След като се запалихме и играхме по някакви си наши измислени правила, отидохме да си купим поредното разширение и разбрахме, че всъщност в София си има community, което си се събира редовно и играе тази игра. Казахме си супер, отидохме на първото събиране – голяма част от хората се оказаха големи пичове и ни обясниха, че едва ли не до сега сме си играли двамата на “Салам” с картите. Също така се оказа, че хората се събират за турнири, има награди, поощряват се начинаещите. Всичко беше супер. Толкова се запалихме, че от тогава, вече над 2 години, другите настолни игри, които съм си купил се броят на пръстите на едната ми ръка.

За тези от вас, които все още не са запознати какво представляват картовите игри – накратко може да разделите “играта” на 2 етапа – първо си сглабяте тесте в къщи, мислите над него, кои карти да сложите, търсите карти, които биха работили добре заедно, внимавате да не сложите прекалено скъпи карти, нито само прекалено слаби и т.н…. като цяло доста хора се кефят и само на този процес по самото сглабяне на тестето. След това с нетърпение отивате на турнир или събиране, където играете с направеното от вас предварително тесте и се борите с другите, които също са си сглабяли тестета. Понякога биете, понякога падате. После веднага си казвате – ей ако сменя тази карта, с тази другата, ей тогава как ще бия, иии почвате процеса отначало, като в повечето случаи само заменяте една карта с друга, понякога се изнервяте на цялата идея на това, което сте сглобили и давай всичко отначало.

Кое всъщност ни плени? Не на първо място страхотнат общност (с която дори на 21 Ноември 2015 ще ходим до един замък в Германия, на Европейско първенство, така че стискайте палци)(да, оказа се че има и национално, европейско и световно първенство). Имаме си един страхотен организатор в лицето на Пешо, които намира награди, място за игра, води самите събирания… (понякога се случва да има реални хора, които се казват Пешо, а не само променливи). Един от най – съществените фактори беше, че отивахме да играем и не се налагаше да обесняваме правила – там ни чакаха хора, които вече знаеха правилата, знаеха как да играят и бяха добри в това. Следващият не толкова маловажен фактор беше финансовия – вместо всяка седмица-две да давам по 100 лв и нагоре за някоя настолна игра, сега давах по около 30 лв на месец-два (на всеки месец-два излиза ново разширение на играта, което е друг плюс понеже постоянно играта се променя, идват ти нови идеи, новите карти променят текущите силни и слаби тестета). Важен фактор за мен беше и ограниченото количество късмет в играта – няма хвърляне на зарове за всяко нещо. До голяма степен всичко зависи от теб и как ще подходиш към ситуацията.

Но най – важното беше начина по който играта ни влияеше на продуктивността на работа. “A Game of Thrones”, както и много други заглавия се въртят около това да трябва постоянно да следиш всичките карти, които имаш на полето, да не забравиш да активираш някоя, да изиграеш карта в правилния момент, да следиш какво прави противника ти и да знаеш и очакваш какво може да изиграе той.  Всичко това подобрява онова мислене в широчина, за което споменах отнаачало. Постепенно това се пренася и ежедневието – възможността да следиш за всичките си ежедневни задължения, да ги оптимизираш и приоритизираш или най – простото – да можеш да следиш за 10 неща едновременно – безценно. Естествено резултатът не е мигновен а идва с времето. Но натоварвайки мозъка си с нещо различно от работа и програмиране, и то с игра, което всъщност ти помага с предходните споменати е наистина нещо, което силно препоръчвам.

За мен “А Game of thrones – the card game” имаше и друг ефект. Тя ни вдъхнови да направим Rebellious Software, и да работим по игри като World of Myths (за която съвсем скоро ще започна да ви спамя). Малко или много пиша тази статия и поради още една причина – от този месец “A Game of Thrones” получи своята нова версия, което е супер благодатен момент за хората, които имат желание да я опитат, понеже картите в момента са ограничено количество, финансово е поносимо да се започне да се играе, има вече много нови играчи, които идват на събиранията – като цяло перфектен момент да се въвлечете в това приключение.

Вие играете ли настолни или картови игри – какво е мнението ви за тях? Ако не играете – което точно не ви кефи? Ще се радвам на всякакви дискусии в коментарите.